Председателката на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард обясни в пресконференция след двудневното заседание по паричната политика, че високото равнище на цените в България се дължи отчасти на факта, че някои цени са намерили място на пазарите след определен период на задържане.
По думите ѝ е важно да се гарантира, че инфлацията ще се върне към по-приемливи нива, особено за българското население.
Кристин Лагард: „Важно е да се гарантира, че инфлацията ще се върне към по-приемливи нива“
„В България се регистрира висока ценова равнина и повишена инфлация. Това вероятно е свързано с факта, че определени цени, които бяха стабилизирани за известен период, сега намират своето място на пазара. Подобни явления не са редки. Необходимо е да се осигури, че инфлацията ще се нормализира до приемливи за българското население нива“, посочи Лагард.
„Анализираме еврозоната в целост, но следим и отделните различия, които в момента са особено видни“, отбеляза председателката на Европейската централна банка.
Очакванията за еврозоната
„Краткосрочните инфлационни очаквания за еврозоната остават на повишено равнище“, заяви Лагард. „Дългосрочните показатели обаче се поддържат около 2%, което ще допринесе за стабилизирането на инфлацията към целевото равнище в средносрочния период“, добави тя след заседанието на ЕЦБ.
По-рано ЕЦБ оставя основните си лихвени проценти непроменени, като запазва възможността за повишение през септември, поради новото поскъпване на енергоносителите, причинено от конфликта между САЩ и Израел в Иран, което може да усили инфлационния натиск.
„Инфлацията намаля до 2,8% през юни от 3,2% през май. За производителите обаче разходите за закупуване на суровини и материали продължават да растат, което ги подтиква да преразглеждат своите цени. Докато базисната инфлация остава относително стабилна, последствията от енергийния удар, свързан с конфликта на Близкия изток, все още не са напълно видими“, заяви Лагард.
По нейни думи, цитирани от Investor.bg, макар натискът върху енергийните цени да се облекчи през юни, поскъпването на енергоносителите от началото на конфликта и влиянието му върху цените на храни, стоки и услуги вероятно ще поддържат общата инфлация значително над целевото равнище през първата половина на 2027 г. Впоследствие се прогнозира постепенно охлаждане на инфлацията, когато енергийните разходи би трябвало да намаляват, а останалите цени да се повишават с по-умерени темпове.
„Въпреки това конфликтът остава основен източник на несигурност. Затова следим внимателно размера и продължителността на увеличението на енергийните цени, както и влиянието му върху ценообразуването, определянето на заплатите, инфлационните очаквания и общото развитие на икономиката“, подчерта председателят на ЕЦБ.
Тя подчерта, че последните показатели свидетелстват за определено оживление на икономическата активност в еврозоната през второто тримесечие, макар че конфликтът в Иран продължава да действа неблагоприятно. Анализите показват частично възстановяване на активността в сектора на услугите, след като той се сви значително веднага след енергийния удар. Цифровите услуги запазват своята стабилност, отчасти поради нарастващия принос на приложенията в областта на изкуствения интелект.
„Предварителните показатели указват, че икономическият растеж ще бъде умерен в близкия период, ограничен от енергийния удар и свързаната с него неопределеност. Въпреки това основните фактори, които подпомагат растежа в средния период, остават активни. Потреблението на домакинствата, инвестициите в нови цифрови технологии, държавните разходи за отбрана и инфраструктура, както и известно оживление на износа, трябва да способстват за поддържането на общия растеж“, заявява Кристин Лагард.
