През май 1970 г. по кината излиза филмът „Сбогом, приятели!“, с който на екрана за първи път се появяват двама млади и привлекателни актьори – руският Владимир Смирнов и пловдивчанинът Младен Младенов. По това време Смирнов вече живее в България и с чувство за хумор се нарича „полов емигрант“, докато след едно десетилетие Младенов ще напусне страната като политически бежанец в Австралия. И двамата, макар и постигнали популярност, ще си отидат преждевременно и трагично.
Във филма Смирнов играе учителя по литература Боев – положителен герой, за когото получава награда от Министерството на просветата по време на кинофестивала във Варна. Младенов влиза в ролята на учителя Кирил – педантичен, сух и непопулярен сред учениците, но любимец на директора. Макар образът му да е отрицателен, актьорът става изключително известен и обичан от публиката, особено от младите зрителки.
По това време Младен вече е семеен. Съпругата му е Мая Драгоманска от Перник, а двамата имат малка дъщеричка – Мила. Бракът им е сключен през 1968 г. в Копривщица – тя е студентка първи курс, той – втори във ВИТИЗ. Кумове са техните приятели и колеги Георги и Лилия Миладинови, а сватбата се организира само със средства от студентските им стипендии. Апостол Карамитев им подарява ваничка, в която някога е къпал собствените си деца – Маргарита и Момчил, а по-късно Младен и Мая къпят в нея и Мила.
При едно пътуване до родопското село Дедево семейството намира стара икона на Христос в полуразрушена църква. Изработена върху нещо като папирус и залепена на прозореца, иконата ги впечатлява и те я купуват. По-късно приятели от Пловдив я реставрират, а на гърба ? Младен пише посвещение до дъщеря си – че това е спомен за нея, когато вече няма да е с нея. По онова време никой не подозира колко пророчески ще се окажат тези думи.
Благодарение на приятелството между Младен Младенов и режисьора Борислав Шаралиев, който създава „Сбогом, приятели!“, Мая е поканена да се яви на кастинг за следващия му филм. Тя печели главната роля в „Необходимият грешник“ (1971), където си партнира с Явор Милушев. Междувременно Младен продължава филмовата си кариера с главна роля в „10 дни неплатени“ (1972), а година по-късно участва и в „Сиромашко лято“ (1973), редом с Георги Парцалев и Таня Лолова. Най-голяма популярност му носи ролята на лейтенант Велев в телевизионния сериал „Синята лампа“ (1974) – продукция, посветена на работата на народната милиция.
Малката Мила си спомня как е гледала сериала и се е разплакала при сцена, в която престъпник хваща героя на баща ? за носа – докато той по-късно я успокоявал, че това е само филм. Същата година бракът на Младен и Мая приключва, но те остават в приятелски отношения. Мая по-късно споделя, че Младен бил изключително талантлив и емоционален артист, но труден характер. Той често говорел с топли чувства за ролята си в „Сбогом, приятели!“ и за своя екранен колега Владимир Смирнов. Двамата дори запознават съпругите си, като Мая също остава впечатлена от руснака.
Последната поява на Младенов в българско кино е в „Компарсита“ (1978), където играе работник на голям строителен обект. Филмът излиза по екраните, но критиката го определя като пореден неуспешен опит върху „работническата тема“.
През 1981 г. актьорът и приятелката му Соня предприемат пътуване по Дунав до Австрия заедно с актьорското семейство Златина и Никола Тодеви, които не подозират, че двамата възнамеряват да не се върнат. Във Виена Младен и бременната Соня слизат от кораба, оставяйки целия си багаж, и изчезват. След шест месеца в бежански лагер получават документи за Австралия, където Соня има роднини. В Мелбърн тя ражда син Стенли, кръстен на бащата на Младен – Стоян. По-късно семейството се премества в Сидни.
Въпреки новия си живот, Младенов не прекъсва връзка с Мая и дъщеря им. Редовно им звъни, изпраща колети и подаръци, споделя, че се снима в местен сериал и е основал кафе-театър със собствена трупа. Понякога намеква, че му се иска да се върне за кратко в България.
В Австралия Младен участва в три филма – „The Fire in the Stone“ (1984), „Robbery Under Arms“ (1985) и „Initiation“ (1986). Същата година настъпва трагедия – колата му се разбива в дърво, а той загива на място. Официално това е версията за смъртта му, но подробности така и не достигат до семейството му.
Актьорът Филип Трифонов по-късно споменава Младенов в интервю, като сравнява неговото бягство от театър „София“ с това на Георги Марков от Сатиричния театър – и двамата, казва той, загинали мистериозно.
Понеже Младенов се води невъзвращенец, Мая Драгоманска среща големи трудности, докато успява да извади смъртен акт – необходим документ, за да може дъщеря им да кандидатства. Помага ? актьорът Петър Деспотов, зет на Павел Матев, тогава председател на Комитета за българите в чужбина.
Мила Младенова завършва математическа гимназия с профил биология. Когато съобщава това на баща си, той ? казва: „По-добре е да познаваш душата на човека, отколкото биологията му.“
Малко след смъртта на Младен неговият син Стенли пристига в България с майка си Соня. Мила е на 18 години, а брат ? – на 7. Соня не разкрива никакви подробности за катастрофата, а Мая така и не разбира какво точно се е случило. Предполага, че двойката може вече да е била разделена.
Днес Стенли живее в Аделейд – град с голяма българска общност. Завършил е информационни технологии и се занимава с разработка на симулатори за локомотивни машинисти. От 2025 г. е женен за Алисия, австралийка. Двамата посещават България през 2008 г., когато Мила ги развежда из Рилския манастир, Казанлък, Велико Търново и други места. Стенли говори малко български, но разбира всичко. Особено трогателна е срещата му с баба Пенка, майката на Младен, тогава 92-годишна. Тя иска да остане насаме с внука си – какво си говорят, никой не научава.
Мила споделя: „Чувствам го като брат, кръвта ни е една и съща.“ Тя завършва актьорство за куклен театър в НАТФИЗ, а днес работи в направление „Култура и образование“ в БНТ. Има две деца – Лъчезар (18 г.) и Лия (15 г.).
Братът на Младен – Марин Младенов, също е дългогодишен актьор в Пловдивския театър и познат от филма „Черните ангели“ на Въло Радев. Неговите синове Стоян и Боян също избират актьорския път – първият в Малък градски театър „Зад канала“, вторият в театър „Възраждане“.
Интересното е, че всички четирима актьори от „Сбогом, приятели!“ – Младен Младенов, Владимир Смирнов, Климент Денчев и Лъчезар Стоянов – имат сходни драматични съдби.
Смирнов пристига в България през 1967 г. заради любовта си към актрисата Силвия Спасова. Филмовият му дебют го прави известен, участва в множество продукции и постановки на Младежкия театър. През 1990 г. е освободен „по непригодност“, изпада в депресия и започва да пие. През 1997 г. получава тежък инсулт и умира в съня си на 10 август 2000 г.
Климент Денчев, известен като Климбо, напуска България през 1978 г. след конфликт с милиционер. Заминава за Канада, където се установява в Монреал и също прави успешна актьорска кариера. Умира през 2009 г., малко преди да навърши 70 години.
Лъчезар Стоянов съчетава актьорство и каскадьорство, но личният му живот е белязан от трудности и алкохол. На 3 юни 1991 г. е намерен мъртъв в градинката до театър „София“. Смята се, че е бил нападнат и ограбен от бездомници, с които по-рано е пил. Извършителите никога не са открити.
Материалът е създаден по мотиви от публикувани източници и съдържа авторски преразказ на реални събития. Текстът не възпроизвежда дословно оригинални публикации.
