Проектът за новия 21-ви пакет от санкции на Европейския съюз срещу Руската федерация е напът да пропадне, пише „Файненшъл Таймс“ в материал, посветен на безрезултатните дискусии в европейските столици от тази седмица.
От статията става ясно, че България далеч не е единствената държава-членка, заплашила с вето над санкционния пакет. Редица страни отказват да подкрепят мерки срещу Русия, които биха навредили на корпоративните им интереси, отбелязва изданието.
С проекта за нови санкции Брюксел се стреми да ограничи допълнително експортните приходи и банковата система, чрез които Москва финансира военните си операции в Украйна. Сред страните, които настояват за изключения в полза на своите национални компании, „Файненшъл Таймс“ изрежда Гърция, Франция, Германия, Италия, Австрия и Португалия.
Атина, конкретно, отказва да одобри целия санкционен пакет, освен ако не запази правото си да транспортира втечнен природен газ (LNG) от Ямал в руска Арктика за трети страни. Без такова изключение транспортният бизнес на Йоргос Прокопиу ще претърпи тежък удар. Финансово издание изчислява, че от началото на руското нашествие в Украйна танкерите на този гръцки милиардер са превозили руски LNG на стойност 24 милиарда долара.
Берлин и Лисабон, на свой ред, се противопоставят на забраната за внос на руска риба като искат по този начин да защитят преработвателната си индустрия. Франция и Италия – водещи туристически дестинации – настояват за смекчаване на условията за издаване на визи за руснаци, участвали в бойните действия против Украйна. Австрия иска да бъдат размразени руски активи от 2 милиарда долара, така че Райфайзен Банк да бъде компенсирана за глоба, наложена ѝ от Москва.
Налице е голям криза за целия подход на санкциите. Ако всеки иска дерогация и изключения, накрая целият пакет от мерки ще заприлича на „празна кутия“, констатира западне дипломат, пожелал анонимност.
БНР
