България и Европа навлизат в ера на климатични аномалии, които ще наложат пълна промяна в начина ни на живот и управлението на природните ресурси. Това предупреди известният климатолог доц. Симеон Матев в ефира на предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ.
По думите му, въпреки че настоящият юли (2026 г.) се очертава като по-различен и без стряскащи температурни рекорди у нас, дългосрочната тенденция е необратима – температурите в България са се повишили с около един градус за последните 30 години, като същият темп на затопляне се очаква и за следващия 30-годишен период.
Истинският капан: Промяна в режима на валежите
Матев алармира, че най-големият проблем пред страната ни няма да бъде самата жега, а драстичното преразпределение на валежите.
„Общото годишно количество вода, което пада над България, остава без сериозна промяна. Променя се обаче вътрешното му разпределение по месеци и сезони. В райони, където традиционно е валяло през лятото, сега се наблюдават обилни валежи през зимата и обратно. Трябва да се готвим за коренно противоположни екстремни явления – дълги периоди на брутално засушаване, последвани от внезапни, интензивни валежи. Наводнения и суша в едно“, категоричен е експертът.
Като най-уязвима зона към подобни климатични катаклизми климатологът посочи Бургаския регион и цяла Източна България. Там природата вече показва характера си, като след месеци на пълно бездъждие само за 24-48 часа се изсипват количества, способни да наводнят огромни територии.
Какво ни чака до края на лятото и през август?
До края на юли: Времето ще запази динамичния си ход поне до 20-25 юли. Ще се редуват цикли от по 3-4 нормални летни дни, следвани от рязко захлаждане и превалявания. Този юли ще влезе в архивите като един от редките случаи без стряскащи аномалии от 3-4 градуса над нормите, белязали предходните пет години.
Адските жеги в Западна Европа: Матев обърна внимание на трагедията в Западна Европа, където влагата и температури от 35-40 градуса се усещат много по-тежко. Поради липсата на подготвеност на инфраструктурата, това лято вероятно ще бъде обявено за най-смъртоносното там по отношение на топлинните вълни.
Прогнозата за август: Последният летен месец ще бъде горещ и сух, подобно на предходната година. Очаква се месечната аномалия да бъде с между 0.5 и 1.5 градуса над климатичната норма. Симеон Матев напомни, че именно август е месецът, който се затопля най-осезаемо в съвременната ни история, и тогава се очаква традиционното лятно засушаване.
Градските „острови на топлина“ и спасението от бетона
Големите градове в България, начело с най-горещия град у нас – Сандански, и столицата София, изпитват на гърба си т.нар. „градски остров на топлина“. Феноменът е особено мъчителен през летните нощи, когато бетонът и асфалтът излъчват погълнатата през деня топлина.
Според Матев, редица европейски градове вече спешно внедряват нови технологии за охлаждане – масово засаждане на дървета, драстично намаляване на бетона и дори промяна на цвета на асфалта (замяна на черния с червен или зелен, които отразяват слънчевите лъчи). София също прави първи стъпки в тази посока, но за момента процесите у нас се случват твърде бавно.
В по-далечна перспектива дългосрочните метеорологични модели вече очертават една по-дъждовна от обичайното есен за Балканите.
