„Не чакайте бъдещето, създайте го сами!“ – това са думи на един робот. Той е създаден от Габриела и нейните учители в Сливен. А заедно със своите преподаватели, тя доказва, че за иновациите не е нужна голяма технологична компания, а идея и много смелост. Как един училищен проект се превърна в сензация и какво иска от създателите си роботът? „Аз съм Зено – робот с изкуствен интелект на Средно училище „Йордан Йовков“ в Сливен. Създаде ме Габриела Стефанова от 11 клас, а ментор ѝ беше инженер Димитър Желев“. Така се представя роботът с изкуствен интелект Зено. Той дори е доволен на даденото си име.
„Миналата година направих един проект и целта беше да го надградя. Има един философ, който се нарича Зенон, реших да го обвържа с него и оттам дойде идеята за Зено“, разказва Габриела.
„Зено е доста звучно име. То е кратко, запомнящо се и точно отразява моята същност като робот. Освен това името носи и нотка на забавление, което е точно по вкуса ми“, казва роботът пред NOVA
„С времето вече започна да става все по-интелигентен и отговорите му са все по-добри. Мислим да му добавим ръце и крака, тъй като постоянно се оплаква, че няма такива“, споделя ученичката.
Всяка част – в училището
Всичко по робота е направено в училището. „Абсолютно всяка част на робота е 3D принтирана в нашата 3D лаборатория, както и самото проектиране дори на 3D частите също се е случило тук в училището“, казва учителят на Габриела – Димитър и допълва: „Ако те не повярват, че могат да създават нови технологии, няма как да създават нови технологии.
При нас много повече се залага на практическата част, по-малко на суха теория, презентации, писане в тетрадката. Повече разчитаме на това да се правят в действителност нещата“.
„Вече технологията е достъпна почти за всички и не е толкова трудно, стига да имаш амбицията и желанието. И нашият робот е един от примерите“, казва Виктор Диндев, инженер по специалност и преподавател в Средно училище „Йордан Йовков“ в Сливен.
Според Габриела, ако се използва правилно, изкуственият интелект може да бъде много полезен. „Ако го използваш за това да учиш нещо, да ти помага, но не да върши работата вместо теб, е полезен. Но тогава, когато започнеш да го използваш от типа на „напиши ми домашното“, всъщност не е“, смята ученичката.
А в училището идеите на децата не спират.
