Всички идвате в Одрин, но има друг град, който е много по-евтин и изгоден за пазаруване. Това е Къркларели или Лозенград, както е известно в България. Там цените на всички стоки са много по-ниски и не е така пренаселен откъм туристи, а е близо до границата и е на една ръка разстояние от Бургас. Всеки го ползва само за транзитно преминаване към Одрин, Истанбул или други градове, а не бива да се пренебрегва.
Тези съвети дават наши изселници, които живеят в Одрин, пише „Флагман“.
Заради вдигането на цените в Одрин обаче много българи се отказаха да ходят на шопинг там. Това доведе до голям спад на туристите. Търговците в турския град разчитат основно на посетители от България и Гърция.
Според официалната статистика за първите шест месеца на 2025 г. Турция е посрещнала 26,4 милиона чуждестранни туристи, сред които близо 480 000 българи. Въпреки стабилния интерес, броят на посещенията от България е намалял с около 13% спрямо същия период на 2024 г.
Тази година ситуацията е още по-лоша. Засега търговците си го обясняват с лошото време и се надяват на пролет да има отново традиционното оживление.
„Нашите съседи от България са изключително важни за икономиката на града. Надяваме се, че ще се върне обичайният ритъм на пазарите и ресторантите“, каза председателят на Съюза на занаятчиите и търговците в Одрин (EDESOB) Кемал Чингьоз.
Одрин остава топ дестинация за кратки пътувания и пазаруване, но за да задържи българските туристи, местният бизнес ще трябва да предложи по-достъпни цени и повече атракции.
„В момента никой не говори за повишаване на цените. Дори напротив. Много обекти остават празни, клиенти няма, а някои колеги продават под минималната цена. Особено тежко е положението в хранителния сектор – например при ресторантите с прочутите одрински дробчета“, посочи Чингьоз.
Той подчерта, че самите търговци са наясно, че високите цени отблъскват посетителите и затова предпочитат да правят отстъпки, отколкото да изгубят клиенти.
Материалът Местни съветват: Пазарувайте в Къркларели, по-изгодно е от Одрин и е близо до границата е публикуван за пръв път на Единна България.
