Икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ) алармират, че свиването на раздутата държавна администрация, което е широко прието като крайно необходимо за нормализиране на публичните финанси, е на практика блокирано от щедрата система за обезщетения при пенсиониране.
Това парадоксално се оказва една от най-големите пречки пред реформата, тъй като институции като МВР не могат да освободят служители заради огромните суми, които трябва да изплатят еднократно.
Колко струва проблемът?
Щедростта на българското законодателство в публичния сектор е изключителна в европейски мащаб.
Размери на обезщетенията:
Закон за държавния служител (Чл. 106, ал. 3): До 10 месечни заплати, в зависимост от трудовия стаж.
Закон за МВР (Чл. 234): Бонусът при пенсиониране достига до 20 заплати.
Това поставя непреодолими финансови бариери пред всякакви опити за съкращения.
Потенциален разход за съкращения:
ИПИ прави консервативна оценка на разходите, приемайки средна брутна заплата в публичния сектор от около 1,4 хил. евро.
Мащаб на съкращението
Минимален разход (консервативна оценка)
10 хил. души
140 млн. евро
100 хил. души (реално необходим размер)
Над 1,5 млрд. евро
Тази оценка е консервативна, тъй като не включва специалните по-високи бонуси (като тези в МВР) и не отчита факта, че служителите в края на кариерата си обикновено имат значително по-високи от средните заплати.
България с най-щедра система в ЕС
Практиката на високи обезщетения при пенсиониране или освобождаване не е унифицирана в Европейския съюз.
Половината европейски държави изобщо нямат такава практика.
Там, където я има, размерът на обезщетението е в пъти по-малък.
Икономистите посочват, че България поддържа една от най-щедрите системи за обезщетяване на пенсионираните работници в публичния сектор.
Това би било приемливо, само ако държавата се намираше в ситуация на стабилни публични финанси и излишък, което в момента не е така. Освен това, частният сектор не плаща по-добре, за да е необходимо държавата да се конкурира с такива бонуси за привличане на кадри.
Какъв е изходът?
От ИПИ предлагат две основни стъпки за преодоляване на проблема, като подчертават, че режимът на обезщетения трябва спешно да се промени.
1. Промяна на законодателството
Прекратяване на практиката: Най-доброто решение е практиката по изплащане на високи обезщетения при пенсиониране да се прекрати изцяло.
Драстично намаление: Ако пълното премахване е неприемливо, размерът трябва да се намали драстично, до максимум 2-3 заплати.
2. Финансиране на настоящите съкращения
Промяната в закона решава проблема само за бъдещите служители. За да се освободят хората, наети по настоящите правила, ИПИ предлага:
Създаване на специализиран фонд: Този фонд да финансира намаляването на публичната заетост.
Изтегляне на плащания: Въпреки че този подход натоварва бюджета сега, той просто изтегля по-рано плащания, които така или иначе ще бъдат направени в бъдеще (при пенсионирането на служителите).
По този начин, държавата избягва години наред да плаща заплати на служители, които може да бъдат освободени, и започва дългоочакваната реформа в публичната сфера.
Материалът Kрай на десетте заплати при пенсиониране за е публикуван за пръв път на Единна България.
