img

Голяма промяна с новопостроените сгради, въвеждат нови изисквания за…

/
/
/
48 Views

От 1 януари 2028 г. всички нови сгради, притежавани от публични органи, трябва да са с нулеви емисии. От 1 януари 2030 г. изискването ще важи и за всички останали новопостроени сгради.

Това са част от правилата на Директивата на ЕС относно енергийните характеристики на сградите от 2024 г.

Съществуват различни варианти за постигане на тези цели, като една от най-добрите възможности е тази за максимално оползотворяване на слънчевата енергия и въвеждане на ефективни термопомпи в сгради, проектирани като високо енергийно-ефективни.

Това пише в най-новата си статия Павлин Стоянов, който е част от авторския кръг на Климатека. Той е юрист, завършил е СУ “Св. Климент Охридски“, специализирал e английско и европейско право към Кеймбридж.

 

 

Води правно-технологичната практика Visiaw и специализира в областите енергетика и климат от повече от 15 г. Павлин е ръководител за България на екипа, консултирал моделирането на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г. (ИНПЕК).

Политиките на Европейския съюз (ЕС) в областта на енергетиката и климата се актуализират почти ежемесечно.

Целите стават все по-амбициозни, а техническите правила все по-задълбочени. Новата обвързваща цел за възобновяема енергия за 2030 г. е да се достигне най-малко 42.5%, като до края на 2018 г. тази цел беше 32%.

Европейската комисия (ЕК) обаче действа последователно. Принципът “енергийна ефективност на първо място“ остава водещ. Преработената Директива на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 г. за енергийните характеристики на сградите (“Директива 2024/1275″) утвърждава този принцип.

Тази Директива представлява стъпка напред от текущото изискване за “сгради с близко до нулево потребление на енергия“ и се преминава към “сгради с нулеви емисии“.

Директивата определя сроковете, в които трябва да се постигат новите изисквания. Посочва и възможни начини и технологии, но оставя, разбира се, на държавите членки да развият конкретни правила, процедури, институционална подкрепа и контрол за осъществяване на изискванията.

Би трябвало много от техническите изисквания да се приложат в нови строителни и технически норми.

Сградният сектор е изключително важен, защото около 35% от всички парникови емисии от сектор енергетика се дължат на него. На сградите се падат 40% от крайното потребление на енергия в ЕС.

Според данни от Eurostat, около 50% от цялата консумирана енергия в ЕС се използва за отопление и охлаждане, а повече от 70% все още идват от фосилни горива (предимно природен газ). В жилищния сектор около 80% от крайното потребление на енергия се използва за отопление на помещения и вода.

75% от сградите в Евросъюза все още са енергийно неефективни, както е подчертано в преамбюла на Директива 2024/1275.

ЕК преценява, че при изпълнение на новите изисквания за енергийните характеристики на сградите ще се постигне намаляване на емисиите с поне 60% в сектора до 2030 г., в сравнение с 2015 г., като целта е постигане на климатична неутралност до 2050 г.

Същевременно европейските институции са убедени, че целите могат да бъдат постигнати, като отбелязват вече постигнатите резултати – намаление на парниковите емисии от сградите с 31% за периода 2005 – 2021 г.

Беше споменато по-горе, че всички нови сгради от 2030 г. трябва да са с нулеви емисии. Не трябва обаче да забравяме, че сградите, които вече са построени, ще бъдат мнозинството сгради, които ще използваме и през 2050 г.

Затова националните планове за саниране на съществуващия сграден фонд също играят централна роля за постигане на климатична неутралност през 2050 г. Целта отново е да подобрим техните енергийни характеристики, така че да постигнем стандарта за сгради с нулеви емисии.

Според Директива 2024/1275 сграда с нулеви емисии е сграда с много висока енергийна ефективност – буквално с “нулево или много ниско количество енергия“.

А това малко количество енергия трябва да се покрива напълно от енергия от възобновяеми източници, без емисии на въглерод от изкопаеми горива на място.

Такива източници основно са слънчева енергия (фотоволтаична или термална), термопомпи (от геотермална или енергия от околната среда), биомаса и водноелектрическа енергия. Не са невъзможни и локални или сградни вятърни инсталации, които се срещат понякога особено в индустриалните предприятия.

Тези сгради също така трябва да са с нулеви или много ниски експлоатационни емисии на парникови газове. Това означава, че трябва да бъдат проектирани като пасивни сгради, които изискват много малко потребление на енергия.

След това сградата не трябва да излъчва никакви парникови емисии на място. Държавите членки трябва да изградят постепенно високи критерии за енергийна ефективност за нови и санирани сгради.

Собственото производство на възобновяема енергия на място обаче не е единственият възможен източник. Съществуват различни варианти за покриване на енергийните нужди на сградите с нулеви емисии, като:

– възобновяема енергия, доставяна от общности за енергия от възобновяеми източници,

– ефективно централно отопление и охлаждане,

– енергия от други източници без въглеродни емисии.

В българския Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) отдавна е заложено изискването, че при изграждане на нови или при основен ремонт или обновяване на съществуващи сгради трябва да се въвеждат в експлоатация инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници, когато това е технически възможно и икономически целесъобразно (чл. 20).

Специфичните технически изисквания и норми би трябвало да се завишат и конкретизират според най-новите европейски правила.

В друг анализ е представян потенциалът на енергийните общности за внедряване по максимално ефективен начин на възобновяеми енергийни технологии близко до крайното потребление.

Все още в националното ни законодателство липсва качествена регулаторна рамка, която да стимулира подобни проекти и да предотвратява злоупотреби с потребителските права или размиване на концепцията с изцяло търговски и инвестиционни начинания, които разбира се имат своята различна положителна роля, без да са енергийни кооперативи.

Основен недостатък на националната ни регулаторно рамка е както липсата на ефективен контрол от Регулатора, така и възможността за нетно и виртуално нетно отчитане.

Последното всъщност пречи изобщо за ефективно масово стимулиране на повече собствено производство на електрическа енергия от възобновяеми източници.

Остава впечатлението, че нетното и виртуалното нетно отчитане се използва повече в САЩ, отколкото в Европа на този етап.

То представлява възможност чрез използване на обществената мрежа за потребление на количества електрическа енергия, когато е необходима (вечер, сутрин, в студени дни и сезони), равна на количествата, произведени от собствената инсталацията в непиково време на потребление (по обяд, през лятото).

Тогава не е необходима инвестиция в батерии от страна на собствениците на сградите, но е необходима правилна икономическа регулаторна сметка и управление на електроенергийната мрежа.

Това представлява “повече“ пазарен механизъм за подкрепа на крайните потребители на електрическа енергия, отколкото, например, директното субсидиране от страна на държавата на крайните снабдители, които са принудени да доставят енергия на регулирани непазарни цени.

Повече за Европейските политики за децентрализирана енергия може да се прочете в статията – Готови ли са българските граждани да произвеждат сами енергията си?

Каква е ролята на слънчевата енергия за сградите с нулеви емисии?

Много коментатори на ревизираната Директива изтъкват, че по същество тя цели преди всичко да въведе слънчевите инсталации във всички сгради. Директивата изисква всички нови сгради да се проектират така, че да оползотворяват максимално слънчевата енергия:

– сградите трябва да се проектират така, че да използват оптимално потенциала на – слънчевото греене в даденото местоположение;

– да дават възможност за последващо разходоефективно инсталиране на слънчеви технологии.

Проектът на всяка сграда с нулеви или близки до нулевите емисии трябва да е такъв, че да получава пасивно и задържа ефективно слънчевата енергия като топлина.

Това е въпрос на ориентация, използвани материали, прозорци, засенчване, изолация и т.н. В противен случай, добавянето на собствени източници за производство на възобновяема енергия на място е най-малкото неефективно, а често и прекомерно скъпо.

Слънчевите инсталации не са единствено фотоволтаични. Европейската комисия изрично обръща внимание на централи за концентрирана слънчева енергия, както и соларно-термални технологии.

Директивата изисква спазването на приложимите изисквания да се гарантира от държавите членки. Трябва да бъдат въведени конкретни строителни норми на национално ниво.

Материалът Голяма промяна с новопостроените сгради, въвеждат нови изисквания за… е публикуван за пръв път на Единна България.

It is main inner container footer text