Всеки преживява загубата на любим човек в живота си. Всеки реагира различно на този тежък момент, но повечето скърбят за починалите. Наистина ли обаче трябва да плачем?
Когато любим човек не е вече сред нас, е невъзможно да не плачете, защото душата дълбоко преживява ситуацията и се опитва да разбере загубата.
Плачът в такива моменти е нормална емоционална реакция. Въпреки това, плачейки безкрайно, човек не само уврежда здравето си, но може да повлияе и на по-нататъшното пътуване на починалия.
Хората вярват, че сълзите показват слабата вяра на човека в Бога: те означават, че човек, който плаче дълго време, не вярва, че след края на земния живот починалият продължава да живее на небето.
Всички религиозни учения са единодушни в едно: само физическото тяло умира, а душата живее вечно. Смята се, че след смъртта починалият не се нуждае от сълзите на близките, а от техните молитви, защото душата му може да бъде угнетена от грехове или несвършени дела на Земята.
Вярва се, че починалият се явява пред Господа и отговаря за земните си дела. В този случай душата му се нуждае повече от всякога от подкрепата на живите чрез молитва, която дава сила. Сълзите, напротив, отнемат тези сили.
Една от основните причини, поради които много плачем, е страхът ни да останем сами и копнежът по починалите, които няма да видим отново в този земен живот. Както в религията, така и в езотериката се смята, че емоциите са характерни само за живите, мъртвите не изпитват никакви чувства, освен универсалната любов към близките, които остават във физическия свят.
Те ни „виждат“ и често ни помагат в трудни ситуации, а постоянното хленчене на близките създава пречки за тази енергийна връзка.
Отишлите си от този свят не копнеят за оставащите на Земята, защото са абсолютно сигурни, че срещата в следващия свят е само въпрос на време. Те гледат, обичат и се надяват, че живите роднини ще запазят само най-топлите спомени за тях и самите те няма да страдат много.
Материалът Ето защо не бива да плачем за мъртвите е публикуван за пръв път на Единна България.
