През 2015 година Дейвид Хоул прави проучване в регионалния парк Мерибъро близо до Мелбърн, Австралия. Въоръжен с металотърсач, той открива нещо необичайно – много тежък, червеникав камък, лежащ в жълта глина.
Той го занесъл вкъщи и опитал всичко, за да го разполови, сигурен, че в скалата има самородно злато, понеже Мерибъро е в района на Златните полета, където през 19-ти век австралийската златна треска достига своя връх.
За да „отвори“ находката си, Хоул опитал да използва трион за рязане на камъни, ъглошлайф, бормашина, дори го залял с киселина, но дори чукът не успява да направи пукнатина. Това е така, защото това, което се опитва да отвори толкова упорито не е самородно злато. Както открива години по-късно, това е бил рядък метеорит.
Без да може да „отвори“ скалата, но все още заинтригуван, Хоул занесъл самородния камък в Музея на Мелбърн за идентификация.
Всъщност след 37 години работа в музея и разглеждане на хиляди скали Хенри казва геологът от Музея на Мелбърн Дермот Хенри, че само две от предложенията някога са се оказали истински метеорити. Това е един от тях.
Изследователите публикуват научна статия, в която описват метеорита на възраст 4,6 милиарда години, който наричат Мериборо по името на града, близо до който е намерен.
Той тежи цели 17 килограма и след като с помощта на диамантен трион отрязват малко парче от него, изследователите откриват, че в състава му има висок процент желязо, което го прави обикновен хондрит H5.
Може да се видят и малките кристализирани капчици метални минерали в него, наречени хондрули.
„Метеоритите осигуряват най-евтината форма на изследване на космоса. Те ни пренасят назад във времето, като ни предоставят сведения за възрастта, формирането и химическия състав на нашата Слънчева система, включително Земята.“
казва Хенри
Въпреки че изследователите все още не знаят откъде е дошъл метеоритът и колко време е престоял на Земята, те имат някои предположения.
Някога нашата Слънчева система е била въртяща се купчина прах и хондритни скали. В крайна сметка гравитацията е събрала голяма част от този материал в планети, но остатъците са се озовали предимно в огромен астероиден пояс.
Въглеродното датиране показва, че метеоритът е бил на Земята между 100 и 1000 години, а между 1889 и 1951 година има редица наблюдения на метеорити, които биха могли да съответстват на пристигането му на нашата планета.
Изследователите твърдят, че метеоритът от Мерибъро е много по-рядък от златото, което го прави много по-ценен за науката. Той е един от едва 17-те метеорита, регистрирани някога в австралийския щат Виктория и е втората по големина открита хондритна маса след огромния 55-килограмов екземпляр, идентифициран през 2003 година.
Вероятно сега е най-подходящият момент да проверите задния си двор за особено тежки и трудни за разбиване камъни – може би седите върху метафорична златна мина.
Материалът Мъж съхранява години наред камък, мислейки си, че в него има злато, но се оказал много по-ценен е публикуван за пръв път на Единна България.
