49-годишният германец Кнут Гирдал е живял пет години в село Джигурово, близо до Сандански. Решава обаче да се върне в родния си град Кемниц. Той е уебадминистратор по професия и работи по различни проекти.
Основният от тях се занимава с възможностите за миграция от Германия в други страни – сайтът дава информация и улеснява подготовката при предприемането на тази важна стъпка.
Личният опит на Кнут Гирдал може да е особено полезен за онези германци, които обмислят да заживеят в България. Ето какви впечатления сподели той от страната ни в интервю за „Дойче Веле“, цитирано от „Факти“.
Защо решихте да се преместите в България?
Кнут Гирдал: Огледахме и посетихме няколко държави, направихме сравнение на разходите за издръжка в тях и установихме, че най-евтино е да се живее в България – мисля, че и сега е така.
Така направихме своя избор през 2017, като най-напред отидохме във Варна. Там беше хубаво, но един познат ми препоръча Сандански и в крайна сметка се установихме там – в село Джигурово.
Означава ли това, че Вашият основен мотив е бил икономически – да спестите от разходите за издръжка?
Кнут Гирдал: Това беше една от причините, но имаше и друга – топлият климат: там не вали през цялото време през лятото, както в Долна Саксония. И при положение, че можем да работим отвсякъде, не се колебахме дълго.
Стигна ли се до голям сблъсък между представи и реалност, след като се установихте в България?
Кнут Гирдал: В началото не, бяхме прочели статии за страната, бяхме говорили с познати, които са били в България и така картината се оформи постепенно. Бяхме проучили много данни – и за икономиката, и за населението, и за климата.
Какво Ви хареса по време на вашия престой в България и какво не?
Кнут Гирдал: Хареса ни това, че животът не е толкова сложен. Един пример – проверката на водомера в къщата ни. Периодически идваше жена да го види, но ако не бяхме вкъщи и тя не можеше да влезе, не беше никакъв проблем – следващата седмица носехме в офиса на компанията в Сандански снимка с данните от водомера.
Или друг пример – ако имахме нужда от нещо от Германия, поръчвахме без проблеми и куриерските фирми ни го носеха.
Нямаше никакъв стрес, за разлика от организацията на този процес в Германия. В България всичко става по-лесно, придружено е от повече импровизации, но функционира.
А защо след пет години живот в България все пак решихте да се завърнете в Германия? Разочаровани ли бяхте?
Кнут Гирдал: Разочарование не е точната дума – по-скоро мога да говоря за отрезвяване, което настъпи с времето. Ние си давахме сметка, че отиваме на село – с козите и овцете.
Но малките стада, които обикаляха наоколо, не бяха особено романтични – животните не бяха така добре поддържани, както сме виждали например в Италия. Ясно ми е, че те бяха важни за своя стопанин, който разчиташе на тях за издръжката си, но нищо повече – така бих подредил нещата.
Съседът ми имаше и крава, на която много държеше – той се обръщаше към нея по име, разговаряше с нея. Всичко това ме накара да се замисля за разпоредбите на ЕС и стимулите за селското стопанство – какво са променили? Той нямаше никакъв шанс с тази единствена крава… А и преминаващите по няколко пъти на ден стада от крави покрай къщата ни неизбежно оставяха следи след себе си.
Освен това – в България често се случва като се уговориш с някого за нещо, да си наясно, че плановете могат да се променят. И не те предупреждават например, че няма да дойдат според уговорката. Или пък поръчваш нещо, отиваш да го вземеш в уговорения час, а то не е готово или пък не е доставено.
Голямо изключение е някой да те информира предварително, ако има промяна в плановете. Някой би казал – е, какво толкова? Но ако ти самият си имаш планове? Това е разликата спрямо германската точност и германската надеждност. Манталитетът в България е друг.
И пет години за Вас бяха достатъчни?
Кнут Гирдал: Да, би могло да се каже. Освен това ни липсваха приятелите – мислехме, че ще успеем да запазим контактите си с тях въпреки дистанцията, но това не се оказа толкова лесно. Пък и пандемията настъпи – събраха се доста неща.
А имахте ли възможности за лични контакти с местните хора?
Кнут Гирдал: Донякъде. Аз знам руски, започнах да уча и български – тръгнах от думата покрив, която ми трябваше заради ремонта на къщата. Направих си речник, в който записах имената на строителните материали, от които имах нужда. Контактувахме с един от съседите – фермер, който имаше и голям бизнес, и беше с по-отворен поглед към света и към Европа.
Но другите не бяха такива – те се интересуваха от своята къща и от своята градина, нямаше за какво да говорим с тях.
Какво бихте посъветвали германците, които се насочват към България?
Кнут Гирдал: Ако става дума за германски пенсионери, те са наясно с какви средства разполагат и търсят място, където парите ще им стигат и те ще се чувстват добре – в този смисъл България е добър адрес. На „другите“ бих препоръчал да потърсят близостта с някой голям град, ако се насочат към България.
А Вие – бихте ли определили отиването си в България като грешка?
Кнут Гирдал: Не – това беше важен опит. Нещата не се развиха така, както си ги бях представял. Но пък ако не бяхме опитали, вероятно и до днес щях да се чудя дали в България нямаше да е много по-добре. Вече знам отговора на този въпрос. Добре беше, че отидохме в България. Но е добре и това, че се върнахме.
Какво е това, което никога няма да забравите от България?
Кнут Гирдал: Залеза – когато слънцето се спускаше над планините. Тогава всичко потъваше в спокойствие.
Материалът Германец дойде в България и отсече: Пет години ми стигат е публикуван за пръв път на Единна България.
