Голяма Богородица – денят, в който християнската църква почита Света Богородица, като покровителка
на майчинството, жените и семейното огнище.
Празнуват всички, които носят името
Мария, Мариана и техните производни, както и Богдана и Богдан, Божан, Божидар.
У нас денят на Божията майка е най-големият летен християнски празник.
Успение на Пресвета Богородица или Голяма Богородица е един от 12-те християнски
празници, чествани и от православни, и от католици.
Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст
напуска земния живот и отива при сина си. Нейната смърт била тъй лека и блажена,
че приличала на заспиване. Оттук и думата „успение“ – заспиване.
Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица , за разлика от Малката Богородица , когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след
тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след
това раздават за здраве и за починалите близки.
Света Богородица се почита, като покровителка на майчинството и на жените, като
пазителка на семейното огнище.
На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение
– курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.
Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с порфорен орнамент,
варено жито, царевица и тиква.
Непременно се ядат диня и грозде.
Материалът Утре е Голяма Богородица-Ето какво се прави за здраве, срещу премеждия и болести е публикуван за пръв път на Единна България.
