Най-ценното, което можем да вземем от нашите баби и дядовци, от всички по възрастни хора, са техните опит и мъдрост. Можем да научим много от тях, ако им дадем възможност да го споделят с нас.
Не забравяйте, че когато те са били по-млади, те са имали живот в много по-лоши условия – материални, социални и всякакви.
Но са имали нещо, което ние днес нямаме въобще, а е много по-ценно за живота. Това е усещането за общество и общност, за племето, за това да бъдеш съпричастен с доброто и лошото на ближния и да сте си от взаимна помощ.
Животът не ги е питал дали искат, той просто ги е научил.
Те много добре са знаели, че царят е далеко и не се интересува, че богът е на високо, подкрепя и напътства.. Но ако сам не се вземеш в ръце и не си помогнеш, няма сила на света, която да го направи вместо теб.
Ето това е конецът на тези любими истории, които ни разказват.
Знам историята за един пастир, на който дъждът му удавил всичките овчици. Тогава той не е имал работа през седмицата, това е била неговата работа, това, което живее и, което го храни. Дъждът отмил целият му живот.
Хората от селото обаче бързо се събрали и намерили как да решат проблема. Не са чакали на премиери, правителства и чужди държави. Всеки дал от къщата каквото има – един козле, друг агънце, някой път по-възрастни животни.
И така събрали стадо за него, а той отново имал защо да живее
Имал по-голямо стадо, от колкото било преди.
Те му помогнали на него, той помагал на тях – не оставяли никой да е гладен, жаден, да безделничи и да няма къде да живее
Може да е било по малко, но е имало от всичко. Само гледай да дойде време някой да си строи къща. Цялото село се изсипва – кой носи някакъв инструмент, кой някакви материали, трети запретнал ръкави и готов да помага.
Имат една приказка хората от онова време.. За да построиш къща ти трябва парче земя и малко пирони – другото ще се събере.
Дори най-бедните хора са се сдобивали с някаква къщурка по този начин. Без кредити, без дългове. Тоест с един дълг.. и те да проявят човечност към близкия човек, когато му се наложи.
Без закони, без някой да ги организира – те си създадоха ред, в който да живеят, постигайки много повече, макар и за по-скромен живот, от колкото ние днес.
Знаели са, че като се запали на комшията къщата, като изгори тя, огънят ще дойде при тях – образно казано. Няма да се уморя да повтарям, че те това са го живели, не защото някой закон е казвал да го прави. А защото са били разумни и с големи и отворени сърца.
Материалът Ето как живееха преди години нашите дядовци и баби – да знаят младите и да се помни! е публикуван за пръв път на Единна България.
