Предстои един от най-мистичните празници на лятото – Еньовден . Той се празнува по традиция всяка година на 24 юни.
Според поверията слънцето се къпе във водата, като ѝ придава магическа сила, а когато се отърси от водните капки, в тревите заблестява лековита роса. Трептенето на първите слънчевите лъчи носи здраве и благоденствие на този, който ги посрещне при изгрева.
Хората вярвали, че ако по изгрев се обърнат към слънцето, а после през рамо се обърнат към сянката си, ще разберат какво ги очаква – здраве или болест. Ако видят сянката си цяла, за година напред ще се радват на добро здраве, ако сянката е на половина – ще ги сполети болест.
Много важна била и нощта преди самия празник. След залеза на слънцето от чист извор се вземала „ мълчана вода ” (за да не се погуби магическата ѝ сила от човешки глас, се наливала при пълно мълчание). Всяка мома правела китка от еньовски цветя, с червен конец връзвала сребърен пръстен за нея и я потапяла в мълчаната вода. Менчето с китките се покривало с червен воал и се поставяло до трендафил. На сутринта, по пръстените и китките се гадаело какъв жених ще си намери всяка от момите.
През тази нощ стопаните гонели от нивите и стадата си „жените-маменици”. Чрез своята голота и магическа сила „мамениците” привличали плодородието и берекета в своите ниви и стада, крадейки ги от чуждите. С ритуални песни и мистични заклинания, те карали житните класове да им се поклонят. Изправен оставал само един клас. Той бил царят на нивата. „Маменицата” го откъсвала и така, заедно с него пренасяла сполуката и берекета в своя имот. За да се спасят от „мамениците”, стопаните жънели краищата и центъра на нивите си или оставали през цялата нощ, за да ги пазят.
Преди първите лъчи да докоснат земята се провеждало и традиционното нощно къпане в течаща вода. Хората вярвали, че то носи зраве през цялата година. Палели са се огньове, които били прескачани за здраве, а песните и танците около тях продължавали до зазоряване.
Съществува поверие, според което, през тази нощ се появяват сини пламъци на местата, в които е закопано голямо имане.
Традицията налага забрани като наливането и пиенето на вода през нощта на 23-ти срещу 24-ти юни, а на самия празник не се пере и не се жъне. Нивата на всеки, който не отдавал почит, била поразявана от гръм.
Друг характерен обичай е „Еньова буля”. Неомъжените девойки избирали „булята” измежду всички 5-6 годишни момиченца. Тя трябвало да е първородна дъщеря на млади родители. Още в зори се събирали в една от къщите и обличали детето като булка – с дълга бяла риза и кават (червен сукман). Поставяли на главата й червено було и венец, изплетен от еньовчета. Към венеца закрепвали сребърна пара. Най-личната мома качвала детето на раменете си и заедно с останалите момо, обхождала цялото село. За да измолят плодородие и здраве, младите момичета пеели еньовски песни.
Най-значимото поверие за Еньовден се свързано със събирането на треви и билки. Те имали огромна целебна сила, ако се берат преди изгрев слънце. Важен е и броят на билките, който има символично значение – събирали се точно седемдесет и седем билки и половина! Така имало лек за всички болести, дори за болестта без име. Всеки лечител и билкар изпълнявал свой ритуал, преди да пристъпи към събирането им, за да съхрани и подсили тяхното действие. Най-често се изкъпвали в реката след залез и минавали под венец от еньовчета, държан от неомъжени момичета.
Твърдението, че лековитите растения губят полезните си свойства след Еньовден е доказано научно. Чрез системни анализи на физико-химичните свойства на билките, е установена съществена разлика в показателите. По тази причина, в Западна Европа производството на етерични масла се преустановява след 25 юни.
Ето и какви билки е препоръчително да събирате на Еньовден:
1. Жълт кантарион
Тази билка заема много важно място във венеца, който се плете на самия празник. За предпочитане е да се берат възможно най-младите растения, за да може да имат повече лечебни свойства. Тази билка се ползва основно за успокояване на нервите. Чаят, приготвен от жълт кантарион, действа положително при сърцебиене, главоболие и раздразнителност.
2. Мащерка
Мащерката е поредното ароматно растение, от което може да се приготви чай или отвара. Съдържащите се флавоноиди в мащерката предпазват от инфекции и възпаления в тялото.
3. Бял равнец
Това растение е наричано бяло еньовче и притежава лечебна сила. Запарка, приготвена от него, действа успокояващо при гастрит, язва и други неразположения.
4. Лайка
Билката също има терапевтични свойства. Лайката помага в борбата срещу подутия корем и намалява възпалението в стомашно – чревния тракт. Чаят се препоръчва за детоксикация.
В различните етнографски области у нас 24 юни е известен и като „Еньо билкобер” или „Св. Иван Бильобер”. Освен православните християни, Еньовден се пазнува от населението в Прибалтика и Северна Европа. В Белорусия и Украйна празникът е известен като денят на „Св. Иван Купало”.
Времето е променяло традициите, свързани с Еньовден. Чрез песните и танците на този ден, хората са изразявали своята благодарност към слънцето, за осигурената им прехрана. Гаданията за здраве и берекет, толкова значими за нашите баби и дядовци, днес са обект на автентичния фолклор. Нека отдадем значимото на жизнерадостния летен празник, след който започва дългият преход към зимата.
Материалът Ето как се прави мълчана вода на Еньовден и кои билки да наберете утре, за да сте здрави цяла година: е публикуван за пръв път на Единна България.
