Вода, желатин и трансглутаминаза заменят млякото в сиренето, влагат ги и в колбасите, за да увеличат теглото им. За това алармираха от Центъра за биология на храните.
Основната цел на много от производителите на хранителни продукти е да се влага повече вода. За да я задържат в храните, особено когато количеството е по-голямо, използват ензимът трансглутаминаза.
След истерията с палмовата мазнина, която масово се влагаше в сирената, сега на мода е водата. Така рецептата за бяло саламурено сирене се промени и вместо мляко се влага вода. Изследвания на различни марки сирена, закупени от магазини в цялата страна, направено от „Активни потребители“ преди време, доказа, че масово съдържанието на вода в продукта е над 70%, а дори някъде стига и 78%, което на практика означава, че плащаме за вода.
За да задържат течността в продукта, ползват трансглутаминаза, която, образно казано, прави омрежване. Сиренето с високо водно съдържание обаче при термична обработка, например като се влага в любимата на много българи баница, буквално спихва, тъй като течността се изпарява, обясни д-р Иванов.
Тези така наречени сирена на вкус почти не могат да се различат от качествените, тъй като в тях се влагат добавки, които да подобрят вкуса и аромата им. Много компании в индустрията с опаковки вече предлагат такива, които имат аромат на мляко.
Добавката, която масово се влага в сирената, а също и в кашкавала и сродни продукти, е забранена за употреба при млечните храни. Причината е, че при продукта, произведен чрез вода и трансглутаминаза, няма процес на естествено узряване, при което млечно-киселите бактерии, които се образуват при зреенето, изместват патогените. Освен това при процеса на производство на истинското сирене при зреенето казеинът, който е основният протеин в млякото, се накъсва на парчета и при консумация се усвоява по-лесно от организма. В случай че не е спазена тази технология, има голяма вероятност при някои хора да се развие непоносимост към млечните продукти.
Важно е също да се каже, че сиренето с високо водно съдържание има предпоставки за развитие на листерия и ешерихия коли. Листериозата е бактериално инфекциозно заболяване, което засяга новородени, лица с имунодефицити и е особено опасно за бременни, тъй като листериите преминават трансплацентарно и инфектират и увреждат вътреутробно плода.
За разлика от млечните продукти трансглутаминаза е разрешена за влагане в месните продукти, където не съществуват рискове за здравето на хората при влагането й. Отново обаче стои въпросът за истинската стойност на продукта, тъй като чрез добавяне на течност се увеличава теглото и съответно българинът плаща за вода, а не за месо.
Най-често ензимът се влага в колбасите като шунка, хамбургски салам и други, както и при готовите заготовки за кюфтета и кебапчета. При производството им се използва основно вносно месо на късове, което е така нареченото механично обезкостено, влагат се аромати, както и подобрители за вкуса, вода и трансглутаминаза, чрез която се сглобяват продуктите.
Палмовата мазнина все още се влага в сирена, но сега основно влиза в така наречените топени млечни продукти за мазане, както и в много пакетирани сладкарски изделия. Масово се използва при производството на бонбони, вафли и много други. Също така повечето топени сирена имат палмова мазнина, но това не е опасно, тъй като те не са продукт, който се употребява ежедневно. За разлика от тях бонбоните и пакетираните лакомства са доста популярни особено сред децата, което е рисково за здравето им.
Сиренето, в което вложената вода е над 60%, вече трябва да се предлага само пакетирано от началото на ноември. Това е разписано в наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, която влезе в сила в началото на ноември. На практика обаче на производителите им е предоставен гратисен период от шест месеца, в който да организират производството си и да пакетират тези продукти с наличие на повече вода, като вече не трябва да се използва и названието сирене.
Според Българския държавен стандарт саламуреното сирене трябва да има 55% водно съдържание, а новата наредба разрешава до 60%. Междувременно д-р Иванов сподели, че съвместна акция между асоциация „Активни потребители“ и Българската агенция по безопасност на храните за изследване на млечните продукти, които се предлагат в търговската мрежа, не е правено от миналото лято.
Материалът Проверка установи каква забранена добавка слагат в сиренето вместо мляко, а в саламите… е публикуван за пръв път на Единна България.
