Предполагаемото самоубийство на индийска телевизионна актриса Туниша Шарма е на първите страници на вестниците в родината ѝ, съобщава Би Би Си.
Туниша Шарма е намерена мъртва на 24 декември в тоалетната на снимачната площадка на предаването ѝ „Alibaba – Dastaan-e-Kabul“.
Ден по-късно нейният колега и бивш приятел Шизан Хан е арестуван, след като майката на Шарма го обвинява в „подстрекателство към самоубийство“, което той отрича.
Висш полицейски служител е заявил пред репортери, че Шарма е отнела живота си и че разследват какво я е накарало да го направи.
Смъртта на 20-годишното момиче шокира индийската развлекателна индустрия – тя беше изгряваща звезда и имаше огромен брой фенове в социалните медии.
Само няколко часа преди смъртта си тя е публикувала своя снимка в Инстаграм с надпис „Тези, които са движени от своята страст, не спират“.
Постът има над 800 000 харесвания и хиляди коментари, като феновете изразяват шок от внезапната ѝ смърт и се чудят как човек, който е изглеждал „толкова позитивен, може да предприеме такава драстична стъпка“.
Трагичният инцидент е обсебващо отразяван от медиите, като животът и връзките на актрисата са под микроскоп. За интервюта бяха потърсени всички – от колеги и приятели на Шарма до роднини, което доведе до множество истории, изобилстващи от спекулации и непроверени твърдения.
Шарма е едва 13-годишна, когато започва да играе в телевизионни предавания и постепенно си проправя път към големия екран, като играе малки роли във филми с участието на популярни боливудски актьори като Катрина Кайф и Видя Балан.
Но именно успехът ѝ на малкия екран ѝ носи слава. Актрисата се превъплъщава в разнообразни роли – в последния си сериал, вдъхновен от народната приказка „Али Баба и четиридесетте разбойници“, тя играе кралска принцеса.
Но въпреки привидно очарователния си живот, в интервюта тя е разказвала за борбата си с депресията и тревожността, както и за стреса, предизвикан от работата и контрола на социалните медии.
Материалът Любима актриса намерена мъртва в тоалетна, замесен ли е любовникът е публикуван за пръв път на Единна България.
