Задава се голямо увеличение на пенсиите – година по година

Според него в демографски план, българската пенсионна система е изправена пред сериозни предизвикателства. Прогнозите на НСИ и на Евростат показват, че населението на страната ще продължава да намалява, като едновременно с това неговата възрастова структура ще се влошава.

В дългосрочен план, най-силно влияние върху финансовото състояние на държавната пенсионна система в България ще оказват следните фактори съобщава Pariteni.bg:

– Демографските промени, представени чрез коефициента на възрастова зависимост;

– Условията за пенсиониране, представени чрез вътрешносистемния коефициент на зависимост;

– „Щедростта“ на публичната пенсионна схема, представена чрез коефициента на заместване на дохода.

Това се казва в Конвергентната програма на България 2023-2026 г., публикувана от Министерство на финансите.

Това ще доведе до чувствително нарастване на коефициента на възрастова зависимост. Ако през 2021 г. на 100 лица между 15 и 64 г. са съответствали 34 лица на възраст над 65 г., то през 2070 г. броят им ще нарасне до 54 на 100 лица.

Населението в трудоспособна възраст ще намалява и делът му от общата численост на населението в България ще се свие от около 64% до около 57%. От своя страна, делът на възрастното население (65+) ще нарасне от около 22% през 2021 г. до 30% през 2070 година.

В Конвергентната програма е заложено увеличение на пенсиите през следващите години като:

– за 2023 г. – пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2022 г., както и пенсиите, несвързани с трудова дейност, е предвидено да се осъвременят от 1 юли 2023 г. с 12,0 на сто (процент, определен по чл. 100 от КСО), като необходимите средства са в размер на 1,147 млрд. лева;

– за 2024 г. – е предвидено да се осъвременят от 1 юли 2024 г. с 9,6 на сто (процент, определен по чл. 100 от КСО), като необходимите средства са в размер на 1,010 млрд. лв.;

– за 2025 г. – увеличение със 7,6 на сто (процент, определен по чл. 100 от КСО), като необходимите средства са в размер на 816 млн. лв.;

– за 2026 г. – пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2025 г., както и пенсиите, несвързани с трудова дейност, е предвидено да се осъвременят от 1 юли 2026 г. с 5,4 на сто (процент, определен по чл. 100 от КСО), като необходимите средства са в размер на 681,3 млн. лв.

Максималният размер на получаваните една или повече пенсии за периода 2023 – 2026 г. се запазва в размер на 3 400 лв. (в сила от 1 октомври 2022 г.), като се прилага за всички пенсии, без оглед на началната дата на отпускането им.

В периода 2023–2026 г. е предвидено размерите на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на социалната пенсия за старост, както и на свързаните с тях пенсии и добавки, да се увеличават с процентите по чл. 100 на КСО, считано от 1 юли;

На какви заплати за пенсия се осигуряват работещите. В рамките на референтната средносрочна програма разходите за пенсии и добавки остават на нива между 10,4% и 11,0% от БВП. В резултат на посочените по-горе допускания за 2023 г. разходите за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 3,657 млрд. лв. спрямо закона за 2022 г.

През 2024 г., 2025 г. и 2026 г. ръстовете в разходите за пенсии по бюджета на ДОО спрямо предходната година са съответно 2,145 млрд. лв., 1,812. млрд. лв. и 1,481 лрд. лева.

Фискалният натиск върху държавната пенсионна система е най-силен в началото на периода в резултат на промените в размерите на пенсиите, приети със Закон за изменение на Закона за бюджета на ДОО за 2022 г., които водят до значително подобрение на тяхната адекватност.

В дългосрочен план, ефектът от застаряването на населението и очакваната по-висока продължителност на живота, до голяма степен ще се компенсира от по-ниските коефициенти на заместване на дохода от първия стълб за лицата, които са се осигурявали и в двата стълба.

Тъй като тези лица ще получават и втора пенсия от универсалния пенсионен фонд, бъдещата адекватност на пенсиите ще зависи до голяма степен от коефициента на заместване, който ще бъде постигнат от втория стълб, се казва в програмата.