Йордан Вълков, чиято бременна в 8-ия месец съпруга почина от COVID, вини личната лекарка, че не е пожелала да приеме и прегледа жена му. Смазаният от мъка съпруг разказа цялата история около трагедията, сполетяла семейството му.
– Г-н Вълков, приемете нашите най-дълбоки и искрени съболезнования от екипа на „24 часа“ за тежката загуба. Кой смятате, че носи основна вина за смъртта на вашата бременна съпруга и на близнаците, които си отидоха с нея неродени?
– Най-страшно е поведението на личния ни лекар.
– Казахте, че в първите дни жена ви е била лекувана само по телефона.
– Не само в първите дни, изобщо личната ни лекарка не ни допусна да отидем при нея. Когато видях, че жена ми си заминава, я закарах в Спешна помощ. В нито един момент джипито не ни посъветва това да направим. А аз много пъти исках да отидем на преглед, но тя отказваше.
– Как се казва личната ви лекарка?
– Д-р Ваня Добрева.
– С какви обяснения отказваше да прегледа жена ви?
– С всякакви. Съпругата му Джуня Вълков е филипинка. Живеем в Пловдив от няколко години. Търсихме лекар, който говори английски. И така попаднахме на това джипи. Жена ми знаеше български, но се притесняваше сама да говори. Около 10 септември започна да вдига температура. Тя ми се обади вечерта, още не бях се прибрал от работа. Притеснявахме се, че е бременна. Знаехме от какво трябва да се пазим. От година и половина Джуня работеше само от къщи. След като вдигна температура звъннах на личната лекарка. Изписа ни PCR тест и ни го изпрати с есемес. Излезе отрицателен. После направихме два бързи теста – единият невалиден, другият беше отрицателен. Молих отново д-р Добрева да отидем на преглед, защото се появи и кашлица при жена ми. Не се съгласи, а ни изписа мукосолван. Кашлицата продължи. Взехме и антибиотик, подходящ за бременни. На 4-ия ден кашлицата стана адска, а на 5-ия кръстът започна да я боли. Пак се обадих на джипито, молих я да отидем. Отговори ми: „Питайте за тази болка гинеколог“. А виждам, че жена ми едва диша. На шестия ден звъннах на гинеколожката. Тя беше категорична: „Моля те, по най-бързия начин я карай в Спешното“
– Но и тя не пожела да ви приеме, така ли?
– Гинеколожката беше категорична, че трябва да потърсим болнична помощ. Послушах я и на 15 септември вечерта се озовахме в Спешното на УМБАЛ „Св. Георги“. Сатурацията на жена ми беше 80. Рентгеноложката отказа да направи снимка, аз също бях против. Изпратиха ни в инфекциозната клиника, настаниха жена ми в 5-и блок, който е за COVID. Беше 22,20 часа на 15 септември. В протокола пише, че когато сатурацията е под 90, пациентът трябва да си постави на вентилация. А нас ни държаха цяла нощ и на следващия ден до обед, без да приложат такава терапия. Всеки ден ходех да се интересувам. Един от лекарите ми каза, че Джуня е била със сатурация 30. Съвсем нормално е било веднага да я поставят на вентилация. Трябваше още седмица и половина да удържи, да извадят близначетата, а нея да я лекуват с най-сериозната терапия, за да я спасят. А те са чакали да е падне сатурацията под критичното ниво и бебетата да умрат. Държаха я ден и половина с мъртвия плод в утробата. Извадиха мъртвите близначета, оттам тя получи сепсис. Бебетата бяха момченце и момиченце. 8 години ги чакахме. (Плаче – б.а.) Да загубиш всичко в този живот, което имаш, е безобразно. За 10 дни стана всичко.
– Възнамерявате ли да търсите отговорност на някого?
– Няма смисъл. Зная, че който е тръгнал да съди лекар, е загубил делото. Но адски много желая нещата да се променят в тази държава. Не може по този начин да продължава това. Личните лекари са на първа линия, получават пари за COVID. А не се занимават с болните. Правят го по телефона. Всеки, който им се обади и каже, че е с температура и кашля, му казват да си стои вкъщи. Това не е нормално. Трябва ли всеки да ходи до Спешното отделение, за да установи, че е много зле, защото личният лекар не желае да го прегледа? Ако всички действат така, просто няма нужда от тях. Вместо да им се дават тези пари, подобре да се разкрият повече кабинети за Спешна помощ. Наистина няма смисъл от тях. Докато вземах смъртния акт, едно момче на видима възраст около 30, беше с бутилка кислород в краката. Защо трябва да се стига дотам? Най-вероятно и на него личният лекар му е казал „Стой си вкъщи“. Наясно съм, че няма да върна моето семейство. Искам останалите хора да не страдат. Всеки ден в продължение на почти две седмици съм ходил и чакал по два часа, за да взема сведение за бременната ми съпруга. Виждам как хората страдат.
– Специалистите казват, че повечето жертви на заразата не са ваксинирани. Според вас трябва ли хората да се имунизират?
– Това е едно от най-добрите неща за мен. Аз съм ваксиниран. Просто жена ми нямаше как да я имунизираме, защото беше бременна, а и нямаше достатъчно информация дали това няма да увредят плода.
– Простете за личния въпрос. С какви думи я изпратихте днес?
– Казах на всички, че искам да я запомнят такава, каквато беше – усмихната, добра и весела. И че твърде много я обичам (разплаква се – б.а.). Дай боже да е на по-добро място.
