„Борисов ме подкрепи да започна да се занимавам с бизнес. Когато се запознахме, аз работех във фирма и отговарях за региона. Имах контакти в Турция, Гърция и Русия.
Именно той ме подтикна за направим фирма и да работим за себе си. После се свързах с много предприятия в текстилния бизнес и им осигурихме пазари в Испания. След това направихме фирмата ИПОН, като аз й дадох името. Бойко се захвана и я разви“.
Това разказа банкерката Цветелина Бориславова, бивша приятелка на премиера Бойко Борисов, в интервю, дадено през 2012 г. за книга, видя Novini.store. Банкерката споделя, че никога не е очаквала Борисов да стане политик.
„Бойко обича да в центъра на вниманието, но има дарба да е политик. Има много бърза реакция и това му помага“, уверена е Цветелина. В текстилния бизнес обаче настоящият премиер не се чувствал комфортно
„Той беше охрана на Симеон Сакскобургготски. Изведнъж, когато стана царят премиер, Бойко остана сам. Договорът му свърши, защото НСО пое охраната на царя. Беше му много тежко. Никога не ми се е оплаквал, но аз го познавам. Много ми беше мъчно за него.
И когато Симеон му предложи да стане главен секретар, просто той полетя, толкова беше щастлив. Беше някакъв вид признание. Бяхме в един ресторант. Бойко обаче тогава каза, че ще приеме поста само, ако това не ми пречи, защото аз бях вече в Сибанк.
„Аз му казах, че няма да пречи, макар да знаех, че ще пречи, защото знам много добре как медиите ще посрещнат новината. Така и стана…“, спомня си Бориславова.
След срещата отидохме с него на едно езеро, за да помислим. Ловяхме сомове.
И в един момент телефонът звъни. Дъщеря ми катастрофирала. Давай към „Пирогов“. Беше много ключов ден в живота ни“, спомня си още Цветелина. Банкерката се спомня също така, че е имало време, когато е живяла много бедно. Като студентка е живяла със 120 лева, пържила си е картофи и си е правила качамак, за който родителите й пращали брашно от Букурещ.
„Освен това в Испания, като бях студентка, бях с една стипендия от 300 долара, и си заделях половината, за да ходя на екскурзия. Живеех със 150 долара. Като мишка! Всеки ден по един сандвич, а веднъж седмично ходех на китайски ресторант и ядях „рос трес делисиас“.
Това е пържен ориз с три вида месо. Ходех пеша – прекосявах целия Мадрид всеки ден, макар че метрото на месец, примерно, ми е 30 долара…Но аз изобщо не страдах от това, защото чаках края на месеца, когато идваше екскурзията – ще ходя еди-къде си, например в Естуриал…
Това беше най-важното за мене – екскурзиите, новите впечатления, общуване с история и местна култура“, разказва Бориславова.
