“Сестра ми вече е на четиридесет и пет години и не е работила нито един ден в живота си…”
Така започва своята история Альона. Според нея Надежда, по-голямата й сестра, още в студентските си години се омъжва за успешен човек, който изгражда добра кариера и е много амбициозен. Съпругът печели добри пари, затова двойката си купува безпроблемно апартамент, построява си вила и отглежда три деца.
– И тогава дойде моментът, в който Николай просто беше уморен от работа. Той се отказа от всичко, не иска да прави нищо друго. На Надя й каза, че дълги години е изхранвал семейството си, писнало му е от това, затова сега нека тя да поработи.
Надежда, когато беше млада, беше много умно и красиво момиче: завърши училището със златен медал, университета – с червена диплома. Разбира се, че сега никой не се нуждае от нейната филологическа диплома. И външният й вид не е същият вече, все пак е родила три деца…
В интерес на истината Надя не се притеснява, заради външния си вид. Мислеше само за децата си, постоянно се занимаваше с тях. Водеше ги на различни кръжоци. Николай подари на жена си кола по този повод. Децата израснаха красиви – всички са умни, отличници са, обичат спорта. Най-голямата дъщеря завършва училище, средният син е в шести клас, най-малкият – във втори.
Доскоро тяхното семейство беше най-обикновеното: мъжът печели пари, жената се грижи за домакинството. И с децата, и с къщата се занимаваше Надя. Обичаше да готви, мие и чисти, само понякога се оплакваше на приятелките си, че съпругът й прекарва много време на работа и рядко го вижда. Николай можеше да отиде в офиса както през нощта, така и през уикенда. По време на отпуската си той винаги разговаряше с колеги по телефона. Понякога му се налагаше да взема работа и у дома.
Проблемите в семейството започнаха преди около година. Съпругът започна да става по-често мрачен и недоволен. Той казваше, че бил уморен от всичко. Въпреки че беше доволен от работата си, сега ходи там, просто защото “е необходимо”.
Надежда му предложи да отидат на почивка. Отначало Николай беше тъжен, но след това дойде на себе си. Той не отговаряше на постоянните съобщения и обаждания, защото жена му му казала да си изключи мобилния телефон. Тя вярваше, че той заслужава правото си на почивка, а колегите му могат и да почакат. Самите те нали не мислят за работа, когато са в отпуска.
След отпуската Николай напусна работата по собствена воля.
Той казва, че децата са възрастни, така че може и да си почива вече. Но образованието изисква много пари. Най-голямата им дъщеря иска да наемат учител за нея – трябва да вземете матурите. Пък и родителите вече са на възраст, не могат да разчитат на една пенсия. А сметките за комуналните услуги?… Тук един човек не може да се оправи!
– Уж е възрастен човек, до пенсията има още много време, пък му е писнало от всичко, – оплаква се Альона. – Разбира се, семейството има спестявания, но с три деца те няма да са достатъчни за дълго време. Само училищните материали колко струват?! И защо той просто не може да „се стегне“ и да започне да работи отново, поне до пълнолетието на децата?
Мислите ли, че Николай наистина греши в тази ситуация? В крайна сметка той не беше против съпругата му да се грижи за къщата , а той да печели пари. Надежда се справя с домакинството безупречно, дава отлично възпитание на децата. Затова тя не можа да си намери добра работа. На четиридесет и пет години да работиш като чистач или куриер и да започваш от долните нива е много неприятно.
Или може би съпругът й има право? Докато имаше сили, той издържаше семейството си, ходиха на семейни почивки, подаряваше подаръци. Но все пак той не е робот и не може да работи вечно. Може би сега Надежда трябва да се замисли за това и да започне да си търси работа?
