Неслучайно се говори, че IT специалистите били “странни хора”, но това определение е твърде субективно, поради факта, че напоследък разбирачите на кодове още по-малко разбират нас – градските хора. Това е и причината да бягат от шума, безразличието и агресията в града, където настъпиха първичните закони на природата.
Най-общо хората в претъпканите автобуси разсъждават така: “Ако аз нямам финансова полза от някого, то и аз не съм му длъжен с нищо”. На село, където няма какво да се дели и няма с кого да се съревноваваме, има небе, земя, схлупена къщурка и духовен мир, равновесие със себе си и околните. Много съществена разлика между селото и града е в избора да прекарваш времето си, с тези, с които искаш, а не със всички, с които се налага да го правиш.
Село Песочница, разположено между Монтана и Берковица, стана първото IT село у нас. Постоянните му жители не са повече от 10, а сега вече са над 16. Голямата стара плевня в центъра е станала основния “офис” на компютърните специалисти. Има бърз интернет и ток. В нея се помощава кухня, компютърен ъгъл, а всяка седмица на специално изградената сцена свири и рок група.
Градските момчета са приели Песочница като свой дом и със собствени средства са успели да ремонтират старата църква, която е построена през далечната 1861 година. Местните им помагат с каквото могат и са отворили широко домовете си.
“Какво ли откриваме тук? Ами спокойствие и истинско щастие. Обичайна картина при нас е 87-годишната баба Райна да седи на една маса с 27-годишния компютъджия Ярослав и заедно да пийват и хапват”, разказва Борислав Тодоров, който се е посветил на ремонта на храма през последните две години. Според него така нареченият модерен човек може да бъде разпознат по това, че с каквото и да се занимава, на каквото и да е посветен, ходи със слушалки, заврени в ушите и “зяпа” непрекъснато в дисплея на телефон, таблет или лаптоп.
Въпреки, че все повече идята за IT село набира популярност и последователи, новите заселници учудващо не търсят масовост, нямат за цел да водят туристи в селото, та дори и да печелят многото пари по европрограмите, с които селото може да стане като повечето планински курорти.
“Не това е нашата идея. Ние търсим уединение, а по този начин всичко ще отиде на вятъра. Грешно е обаче е да се схваща, че сме затворено общество. Отворени сме към хора от всякакви професии, които споделят нашето разбиране, че не нужно всички да се струпат в градовете, за да преуспеят”, споделя още Борислав.
Първоначалният тласък на тенденцията за преселването на млади специалисти в обезлюдени села е дал вече популярния в интернет пространството програмист Иван Куков от Варна. Неговата идея също се е реализирала успешно, но е насочена само към хората от IT-сектора с намерението 40 млади двойки програмисти да закупят къщи в селата, като всеки работи от “импровизирана офис сграда”. Където и да са в страната, край Монтана или Варна съживяването на малките населени места ще продължи.
Скоро компютърните разбирачи могат наистина да върнат живота в българските села и вероятно ще направят това, което властта не успя да постигне дълги години с програми и стратегии, защото стремежът към красивата идея е несравнимо по-силна от напразни обещания за построени сгради и площади, които и без това доскоро нямаше кой да обитава.
“В момента управниците на тази държава много се притесняват от бежанска вълна, а най-странното странното е, че се притесняват тя да не дойде отвън навътре. Всъщност процесът е отвътре навън. Нашата бежанска вълна, която е в границите на страната, е в селата и в интернет. Селата, които селяндурите освободиха и нахлуха в градовете, ние ги преоткрихме”, убеден е Борислав.
Източник: Кмета
