Певецът, когото познаваше и обичаше цяла България, напусна света на живите на 9 юли през 2012 година. Почина в бургаска болница (тиражираната причина за това е тежък инсулт), измъчван с години от тежка форма на диабет. Боян Иванов се ражда на 4 септември през 1943 година в София. Музиката става негова спътница от ранна детска възраст, затова съвсем естествено той завършва Средно музикално училище “Любомир Пипков” в София със специалност кларинет, за да продължи творческия си път като солист на оркестрите “Балкантон”, Естрадния оркестър към Комитета за телевизия и радио.
Носител е на награда от „Златния Орфей”, а песента му „Зеленоокото момиче” е първият български хит. Песента е и първата, която записва през 1965 година.
През 90-те години заедно с Борис Гуджунов и Борислав Грънчаров създават певческото трио “Бо Бо Бо”, което изпълнява популярни забавни шлагери с лек хумористичен текст. Шоуто им се радва на голям успех и песните излизат в албума “Момчета с късмет”. През 2007 г. те го преиздават на диск заедон с най-добрите си соло изпълнения през годините и правят юбилеен концерт в Зала 1 на НДК.
Отново си спомняме колко пророчески се оказват думите му, с които сякаш предрича края си:
„Отивам си вече. Лекарите са отминал етап при мен. Вземам лекарства с шепи и лежа. Колкото – толкова. Каквото Бог каже, съдба… Това, което съм направил, е отдавна в гробищата. Не искам ни опело, ни музика – нищо. И на църква не ходя, гаден атеист съм. Низш човек… Пял съм. И какво от това – никъде не може да се намери диск с моя музика. И правилно. Кой да ги произведе и защо – ще си купиш ти и още трима. Аз съм отдавна мъртъв. Не се бунтувам вече. Диабетът свърши своето. Всичко боли – глава, корем, крака, мускулите атрофират. Не обичам стари и болни хора, не обичам себе си…”, споделя Боян Иванов пред журналиста Николай Москов само месеци преди да почине.
“Никога няма да запея, не ме интересува, сякаш никога не съм излизал на сцена. Не слушам вече музика. Отчаян съм, в световен план в музиката се изчерпа всичко. Това, което съм направил, е отдавна в гробищата. Не обичам стари хора като мен. Не обичам вече българите, не ги уважавам – прост народ с лош вкус във всичко. Не го казвам от позицията на неразбрания и недооценения – аз мразя и себе си.“
Йорданка Христова за Боян Иванов:
„По-важното е да го запомним с гласа му и с изключителното му чувство за хумор. Спомнете си пародиите на „Иръпшън“, които правеше с група артисти като Тодор Колев и Ламбо, или пък турнетата му с буфосинхронистите, на които той пееше и забавляваше от сърце публиката“.
Стефан Данаилов за Боян Иванов:
“Боян, колкото и див характер да имаше, бе от хората, с които мога да прекарвам дни. За съжаление Бочката го няма. Накрая все му казвах: “Не се отпускай, стегни се.” Питаше ме има ли смисъл да живее. Разбира се, че има. Сега, ако беше жив и му кажехме, че трябва да направи концерт за тази 70-годишнина, щеше да реагира: “Ти луд ли си бе, копеле. Айде стига, ще ставам за смях на хората.””
Димитър Янков
Източник: artday
