Някога светът се разделил на две части. В по-голямата част от страните е прието дясното движение. Но около 35 % от всички автомобили в света се произвеждат с десен волан. За това е “виновна” най-вече Индия, където има огромно количество автомобили.
Сред списъка с най-известните страни с ляво движение веднага идват наум Великобритания, Австралия, Сингапур и, разбира се, Индия. По-голямата част от тези страни са обединени от статута на бивши британски колонии, така че е разумно да се предположи, че това е свързано с англичаните. Какво се е объркало в британското кралство? Всъщност, корените на десния волан са заровени дълбоко в Средновековието. Работата е там, че при язденето на конете (основното средство за придвижване в онези времена) ножницата с меча се е разполагала от лявата страна. Така за ездача било по-удобно да си изважда меча с дясната ръка. Освен това, качването върху коня била по-удобно от дясната страна – и пак мечът не трябвало да пречи.
В САЩ обичайното за нас дясно движение се утвърдило в края на XVIII век заради това, че на хората, придвижващи се с карети, нямали достатъчно скорост. Затова в каретите, които ставали все по-тежки заради комфорта и декора, започнали да впрягат четворка коне. В този случай кочияшът се разполагал зад задния ляв кон, за да може камшикът, който държал в дясната си ръка, да достига до всички коне. А и да, американците все пак искали да чувстват и независимост от британската корона.
Във Франция “модата” на дясното движение въвели, колкото и да е странно, селяните, които предпочитали да се придвижват на своите колички и каруци точно така. По време на Великата Френска революция френската буржоазия повторила маниерите им, за да не се буквално разграничават от тълпата. По-късно това законодателно укрепил Наполеон Бонапарт, който препоръчвал на военните да се придвижват именно от дясната страна на пътя. Политическият дневен ред също дал своето – страните-съюзници на Франция също станали “десни”. А Британия, както виждаме до днес, си е останала на своето. Но не всички са били сигурно в това на коя страна от пътя е “по-правилно” да се движат. Канадците не можели да определят до 1920 – в различните провинции имали свой ред.
Швеция преминала към обичайното за нас дясно движение едва през 1967 година. Четири години специална комисия разработвала комплекс от мерки. Накрая в нощта на 3 септември от 1 след полунощ до 6 сутринта било забранено движението на транспорта, освен на спешните служби. За това време местните пътни служители трябвало да сложат и включат новите светофари и знаци, а старите да бъдат закрити или демонтирани. В общи линии, хаосът в големите градове не бил избегнат, но никой не загинал, шофьорите усвоили новото движение доста бързо. По това време в страната за първи път въвели и специално ограничение на скоростта – за всеки случай.
Това събитие било кръстено от шведските власти денят “Н” (от термина Högertrafik — дясно движение) и получил широк отглас в цялата страна. Пропагандата за дясното движение продължила дълго време. Било утвърдено специално лого, а по радиото постоянно въртели песента “Дръж надясно Свенсон”. Неслучайно сред старите “сааби” и “волво” има толкова много модели с десен волан. Същото важи и за обществения транспорт. В периода на подготовката страната закупила новите автобуси, а старите частично преработвала, добавяйки им нови врати от дясната страна. Част от старите автобуси с десен волан подарили на Пакистан. Интересното е, че местните жп пътища и метро и досега са с ляво движение.
Любопитното е, че в света има една страна, която е сменила дясното движение с ляво – Самоа. Причината била чисто икономическа. Самоа е малък архипелаг от острови и няма собствено производство автомобили. Да вкарват коли от далечен САЩ се оказало много скъпо.
Затова местните автодилъри се насочили към пазарите в Япония, Австралия и Нова Зеландия, където, както е известно, имат ляво движение. И плавно стигаме до Япония, която никога не е била британска колония, но е с ляво движение. Как така? Не, причината не е в катаните от лявата страна. Просто за строежа на първия железопътен път японците получили помощ от британци. Този порядък на движение останал и до днес.
Източник: Струма БГ
