Работата е там, че съв влюбена в женен мъж. Заедно сме от две години. Много го обичам, той мен – също.
Но щастието ми е непълно, понеже приятелят ми си има жена и дете. След работа се виждаме за час-два в моята квартира, след което той отива при семейството си, а аз оставам сама…
Сама съм и по време на почивни дни и празници.
Тогава самотата ми тежи най-много.
Още щом се запознахме и станахме любовници, той ми каза, че ще се разведе с жена си и ще се ожени за мен. Зарадвах се, защото и моя милост, като всяко нормално момиче, искам да имам семейство, дом и деца.
Сподели с мен, че не обичал съпругата си. Оженил се за нея, защото била бременна. Не се разбирали и постоянно се карали.
От две години го чакам, но той нищо прави по въпроса. А времето си минава. Вече минавам за “стара мома”
сред близки и познати, а продължавам да стоя и да чакам търпеливо мига, в който той ще се разведе и ще ме закара пред олтара. Започвам да се отчайвам. На няколко пъти говорих с него насериозно по този въпрос.
Всеки път обаче чувах едно и също: “Потрай, потърпи още малко, в момента уреждаме имуществените отношения”.
Много съм объркана, направо не знам какво да правя. С родителите си се скарах, когато разбраха, че имам връзка с женен мъж.
Те ме анатемосаха ме и ме изгониха от къщи. Сега не си говорим.
Приятелките ми ме гледат със съчувствие. Според тях той никога нямало да се разведе с жена си, просто ме лъжел, защото така му било “удобно”.
Понякога си мисля, че са прави и му казвам, че го напускам. После обаче се връщам при него, защото го обичам, и защото не мога да живея без него. Кажете ми какво да направя, за да се измъкна от този омъгьосан кръг. Просто не мога повече така…
А.Н от София
