Събота е. Някъде около 19:30 часа. След 30 минути трябва да съм в една от троянските кръчми, където знам, че ще бъде скучно, но отивам, защото всички мои приятели са там, а това е идеална възможност, за да покажа новата си маркова рокличка. Купена е онлайн и е реплика, но най-важното е, че на нея пише VERSACE.
Времето напредва, но аз все още се оправям, защото тази вечер ще има и готини троянски батки – мускулести момчета, които обичат красиви жени като мен. Нищо, че съм едва на 17 години, но съм си истинска жена.
Готова съм! Възниква малък проблем. Имам само 20 лв., които ужасните ми родители са ми дали, а те за никъде няма да ми стигнат. Все пак живея в жк „Лъгът“, а до центъра на токчета да вървя – няма как да стане. Ще потърся един пич от Троян, мой съученик, който има БМВ. Колата е на родителите му, но какво значение има, нали ще слезна пред кръчмата от БМВ, а няма да си харча парите и ще си спестя двата лева, които иначе биха отишли в някой вмирисан бакшиш.
Обаждам се на Жоро. Той, разбира се, се съгласява с надеждата, че може да му се реванширам за тази услуга, но много греши. Слизам от панелния блок в „Лъгът“ и Жоро ме чака. Облечен е добре, мирише на хубав парфюм, вероятно също купен от сайт за реплики, но на парфюми. Влизам в колата и Жоро вижда колко съм секси и предизвикателна. Аз обаче се перча, понеже той не може да си ме позволи финансово и затова не му обръщам никакво внимание. Настоявам да тръгваме и изтъквам, че вече закъснявам.
Пристигаме с Жоро пред известната троянска кръчма. Ако си мисли, че ще го чакам да се чуди къде да паркира, не е познал. Трябваше ми, за да не платя въпросните два лева на бакшишите. Слизам от колата, но за съжаление няма кой да ме види. Заведението е за пушачи и всички са вътре. Последвам примера им.
Вече съм в заведението. С влизането пред погледа ми изникват образите на известни троянски кифли, които също като мен искат да подражават на Николета Лозанова, Златките или други плейметки и фолк певици, но има да чакат. За тяхно съжаление не са на моето ниво.
Сядам на масата на моята компания, но всичките ми приятелки са си поръчали чаша вино и шопска салата. Да, може да се обличахме хубаво, но нямаме пари, за да си позволим по-скъпи питиета. Затова и аз си поръчвам същото. В заведението звучи мръсна чалга и се мятат кючеци по масата още с отварянето му и всичко това продължава до малките часове. Аз, разбира се, съм много добра в танците и успявам да привлека вниманието на всички мъже. Чувствам се като Есил Дюран и ми иде да запея „С поглед ме събличай, думи не изричай“, но и без да пея усещам, че мъжката част от заведението наистина ме съблича с поглед. Слава Богу, че репликата VERSACE ми е малко възкъсичка, затова не се налага много-много да си представят как ще ме разсъблекат. Излишно е да ви казвам, че подобни неща ме правят истински щастлива – чувствам се много красива и известна. Може да получа и първо място в някой конкурс за красота. Само наградата да не се обявява от онзи идиот – водещият на „Мис Вселена“, че кифлата, с която ще ме окичат, не я давам на друга без бой.
Грижите ми не намаляват. След кръчмата ще ходим на дискотека и трябва да покажа повече класа. Там трябва да пия по-скъпи питиета.
Виждам един мъж, който не спира да гледа разголените ми крака и мигом се възползвам от момента. Той ще ми помогне да си реша проблемите със сметката и пиенето в дискотеката. Отивам при него, заговарям го и му предлагам да се почерпим. Не е красив, дори малко прилича на Делян Пеевски, защото също като него е на 35 и също като него има пари. Затова, какво толкова. Моят Мечо е насреща! Аз съм му наполовина – и на годините, и на килограмите, но и без това си падам по батковци, а не по хлапета, които не могат дори с едно уиски да ме почерпят.
