Живял някога богат търговец, който имал четири жени. Четвъртата си жена, той обичал най-много, обличал я с най-скъпите дрехи и задоволявал всичките й прищевки. Давал й само най-доброто.
Той също обичал много и третата си жена и я показвал на всичките си приятели, но постоянно се страхувал, че един ден тя ще го изостави заради друг.
Търговецът разбира се обичал и втората си жена. Тя била негова много добра приятелка и била винаги нежна, внимателна и търпелива. Когато той имал проблем, винаги можел да й се довери и знаел, че може да разчита на нея в трудни времена.
Първата жена на търговеца била много лоялен партньор и допринесла за нарастването на неговото богатство и величие. Въпреки това той не я обичал и въпреки че тя го обичала силно, рядко я забелязвал.
Един ден мъжът се разболял и разбрал, че скоро ще умре. Попитал четвъртата си жена: „Обичах те повече от всички, обличах те с най-скъпите дрехи и винаги се отнасях с теб добре. Сега ще ми правиш ли компания и ще дойдеш ли с мен, когато умра?“
„Няма начин“ – казала четвъртата жена и си тръгнала, без да каже нищо повече. Нейният отговор се забил като остър нож в сърцето му.
Търговецът, изтръпнал от болка, се обърнал към третата си жена: „Обичах те през целия си живот. Сега, когато умирам ще ме придружиш ли?“
„Не!“ – отговорила третата жена. „Животът е прекалено хубав. Когато умреш, аз ще се оженя отново.“ Неговото сърце потънало в скръб още повече.
Тогава той попитал втората си жена: „Винаги съм се обръщал към теб за помощ и винаги си била до мен. Когато умра ще ме придружиш ли за компания?“
„Съжалявам, но не мога да ти помогна този път“ – отговорила втората съпруга. „Най-много мога да те изпратя до гроба.“ Търговецът бил съкрушен. Тогава се чул глас: „Аз ще дойда с теб и ще те придружавам, където и да отидеш„.
Мъжът се огледал и това била първата му жена. Тя била толкова слаба, защото страдала от недохранване. Дълбоко облекчен, търговецът въздъхнал: „Трябваше да се грижа повече за теб, когато имах шанс!“
Мъдростта от тази притча се разбира, когато узнаем какво представляват четирите жени: Нашата четвърта жена е нашето тяло. Без значение колко време и усилия ще отделяме за него, за да изглежда добре, то ще ни напусне, когато умрем.
Нашата трета жена са нашите притежания, статус и богатство. Когато умрем, всичко това ще отиде при другите.
Нашата втора жена са нашите семейство и приятели. Без значение, колко дълго са били с нас, най-много да ни придружат до гроба ни.
Нашата първа жена е нашата душа, често пренебрегвана в преследване на богатство, сила и удоволствията на егото. Но нашата душа е единственото, което ще ни следва и ще бъде с нас, където и да отидем. Затова развивайте я, подсилвайте я и се грижете за нея сега! Тя е вашият най-голям дар, който предлагате на света.
Джериес Авад, из „Скритият дар“
