40 дни след смъртта – Какво се случва с душата?

40 дни след смъртта – вярва се, че именно тогава душата на човек напуска този свят. До този момент човешката Душа, която е невидима за нашите очи, продължава да пази личностните характеристики на човека, когото е представлявала.

Роднинските и приятелски връзки продължават да съществуват по телепатичен път. Душата все още е обвита в своите етерни тела, които до 40-я ден постепенно започват да се разпадат. Душата броди по Земята до 40-я ден, казват старите хора. Тя все още пази своята жизнена сила. Душата е около своите близки. Тя ги вижда и чува как страдат за починалия човек. Как оплакват загубата или пък са доволни, че са се отървали от човека.

Какво се прави на помена на 40-я ден след погребение, както и след самото погребение – вижте всички ритуали и поверия, които събрахме.

Още за помена на 40-ия ден след погребение

Неслучайно възпоменанието става на точния ден, а не в събота преди датата (за 1-та година). Близки и приятели, заедно със свещеник се събират на гроба. Не се прави в църква.

Ако погребението е акт, при който се прощаваме с физическото тяло на покойника, то на 40-я ден се прощаваме с Душата. Старите хора казват, че на 40-я ден душата завинаги се пренася на Небето, където остава завинаги или до Второто пришествие.

Според езотериците, след 40-я ден материалната жизнена сила на Душата се разпада, тя се освобождава от етерната обвивка и се превръща в малка светеща точка. Големината на точката зависи от духовното развитие на човека. Колкото по-развит в духовен план е един човек, толкова по-голяма е неговата светлина и обратно.

Но тази светеща точка е жива. Душата обитава друго пространство, наречено Астрал. Душата, под формата на светеща точка, има свои сетива и разум. Тя продължава да води свой съзнателен живот. Влязла в етап на индивидуалност.

Първото нещо, което прави за себе си Душата, е да прегледа собствения си живот. Като на филмова лента преминават всички по-важни събития.

Тогава Душата сама си прави оценка за изминалия живот. Съвсем реално и безкомпромисно отчита своите приноси и своите грешки (грехове).

Всяка Душа е едно информационно поле, в което се пази информация за животите, събитията и опита, които е преживяла и натрупала на Земята или на някоя друга планета.

Греховете, които не са били осъзнати през живота, за които не е искана прошка, човек не се е разкаял и не е направил опит да поправи, остават като черно петно върху светлината на Душата.

Всички помени: Какво се прави след самото погребение

Моментът след самото погребение определено е сред най-тежките за близките. Мъката по загубения обичан човек тепърва започва да бъде осъзнавана и липсата му да се усеща все по-ясно и по-ясно.

Както споменахме в предишната точка, вярва се, че до 40-я ден душата на покойника все още не е напуснала този свят и по един или друг начин е край близките. Затова е нужно да се правят чести помени, свързани с ходенето на гроба на мъртвия.

Първият помен е задължително на третия ден след погребението, след което на деветия и на 20-я. Ще разгледаме ритуалите при всички тях подробно по-нататък в темата. Всеки от тези помени задължително се прави на гроба на покойния.

Доста честа практика след погребението е да се ходи на гроба всеки ден в продължение на една седмица след траурната церемония. И да се прелива с вода или с вино.

Някои вярващи до 40-я ден ходят на гроба задължително всеки понеделник и/или четвъртък.

Изчисляване

Изчисляването на деня, в който трябва да се направи струването за 40-я ден след смъртта често обърква хората. Правилното смятане е за ден първи да се приеме денят на смъртта, не на погребението, и от него да се отброят 40-те дена.

Като поменът, както споменахме, трябва да се направи задължително на самата дата, не по-рано или по-късно.

Ако се пада на празник?

В източноправославния църковен календар има дати, на които по принцип църквата не позволява да се извършват възпоменания. Всяка една епархия и съответно свещеник обаче сами определят дали поменът може да бъде отслужен или не.

Доста божии служители са на мнение, че поменът за 40-я ден трябва да се спазва и да се отслужи на самия ден, дори и той да е в т.нар. забранен период.