Във своите оригинални версии, приказките са били предназначени да бъдат поучителни, а не очарователни; те са били проектирани като мрачни предупреждения за младите, а не да служат като безгрижно забавление. Модерният свят е променил много оригиналните приказки, добавяйки им песни, танцуващи животни и смях, но тяхната същност в действителност трудно може да бъде отдалечена много от мрачните, зловещи и често откровено отвратителни легенди от миналото. Можете да се чувствате късметлии, че сте били деца на съвременната епоха, а не преди няколко века: Децата, отглеждани с оригиналните творби на Братя Грим и Ханс Кристиан Андерсен, вероятно са прекарали по-голямата част от детството си в ужас, благодарение на тези “детски” истории, разкриват от infoburgas.com
Рапунцел
Историята на Рапунцел, известна още като “момичето в кулата”, може да бъде проследена от различни източници, включително и древна персийска приказка, която използва същия мотив за спуснатата дълга коса, използвана като стълба от някоя, за да се покачи до кулата. Независимо от произхода си, пропастта между това тона на историята на Братя Грим от 19 век и модерните версии на Рапунцел е изключително голяма. В оригиналната приказка, Рапунцел е открадната от родителите си от зла “вълшебница” и след това е заключена в кула на дванадесетия си рожден ден. Вещицата се изкачва нагоре към кулата всеки ден по дългите златисти коси на момичето. Принц забелязва това и я убеждава да му позволи да направи същото. До тук двете версии на приказката се припокриват. Но оттук нататък следват големите различия. В оригинала на Братя Грим, принцът не се качва в кулата само веднъж – той всъщност посещава момичето толкова много пъти, че в крайна сметка тя забременява. Вещицата забелязва наедрелия й корем и я пуска да си ходи. Не забравяйте на колко години е била Рапунцел, приятели. О, и да не забравим края – вещицата хваща принца и го хвърля в кулата, ослепявайки го.
