Петте Най-Добри Филми на Франсис Форд Копола

Какво бихте казали за човека, представил ни сагата „Кръстникът,“ човека който режисира два филма, които бяха номинирани едновременно за награда Оскар през 1974 г.? Копола е човекът, който свърши забележителна работа през седемдесетте години, който сам по себе си може би беше един от най-великите периоди на комерсиалното американско кино. Въпреки, че се сблъска с поредица от разочарования по-късно в кариерата си, може и да не направи още един забележителен филм, но все пак ще бъде един от най-великите за всички времена. Ето и пет причини за това:

5. „Дракула“ (1992)

Визуално поразителен и агресивен, Копола взе легендата за вампирите и я превърна в запомнящ се резултат. Подобният на хамелеон Гари Олдман, в ролята на безсмъртният Граф, е основната победа във филма, т.к. по-голяма част от актьорският състав (без да броим Киану Рийвс, който не беше особено убедителен в ролята си на английски джентълмен), който включва Уинона Райдър, Том Уайтс и Антъни Хопкинс в ролята на посветеният вампирен убиец Ейбрахам Ван Хелсинг. Копола и сценаристът Джеймс Харт поставиха тази версия на Дракула като описаха вампира като воден от изгубена любов, а Олдмен приема много форми като кръвопиец, който се появява за първи път като румънски рицар в разцвета на силите си, а след това избледнял и древен отшелник с разтревожена прическа. Отлични костюми, сценография, грим и операторско майсторство, които подпомагат страхотният актьорски състав и ентусиазираната посока на Копола в уникален роман-ужас.

4. „Разговорът“ (1974)

https://www.youtube.com/watch?v=w_LJ5ICMbP4

Един чудесно изпълнен трилър за воайорство и параноя, който става все по-актуален с времето, изпълнен перфектно от Джийн Хекман, агонизиращ над последиците от работата си. Тонът на филма се поставя много добре още от блестящо организираната начална сцена на площада в Сан Франциско, в която Хари и екипът му следват двойка, за която им е платено да шпионират по неясни причини, докато част от диалога е изтрит. Научаваме за миналото на Хари посредством противният му колега и неговата решимост да не повтаря грешката си отново. Въпреки, че отказва да свърже филма с нашумялата в САЩ афера Уотъргейт, режисьорът, показвайки разпространението на подслушванията в американското общество, неизбежно допуска използването на подобна практика и за политически цели и разкрива манталитета на средния американец. „Разговорът“ е относително кратък филм за много големи идеи и успява на всяко техническо и тематично ниво. Филмът бе номиниран за най-добър звук, най-добър оригинален сценарий и най-добър филм, която награда, както знаем Копола е предопределено да загуби от самият себе си.

3. „Апокалипсис сега“ (1979)

Проблемният процес на заснемане и напълно оправданият резултат е нещо съвсем нормално за Копола като режисьор. Филмът за войната не прилича на никой друг, Копола и сценариста Джон Милиъс са се вдъхновили от романа на Джоузеф Конрад „Сърце на мрака“ транспортирайки екшъна от Конго до Виетнам. Обезпокоеният капитан (Мартин Шийн) е натоварен със заповедта да издири и унищожи мистериозния полковник Курц (Марлон Брандо), който се е оттеглил дълбоко в джунглите. Шийн пътува по река Дананг с екипажа си (който включва и младият Лорънс Фишбърн), което ще осигури спускане в лудостта и/или смъртта на всички участващи. Този смущаващ, увлекателен филм спечели единодушните похвалите още при излизането си, за изпълнението, операторското майсторство, ефективно използване на звука, както и за режисурата на Копола, която му донесе номинация за Оскар в тази категория.

2. „Кръстникът“ (1972)

Оригиналният мафиотски епос, който постави Копола на картата, този филм е забележителен случай на всички правилни елементи (сценарий, актьорски състав, режисура, операторско майсторство, резултат), които идват заедно, за да направят нещо незабравимо. Кръстникът се радва на легендарната игра на Марлон Брандо (като мънкащият патриарх Вито Корлеоне) и Ал Пачино, подкрепени от играта на Джеймс Каан (в ролята на Сони, братът на Корлеоне), Джон Казейл, Талия Шайър и Даян Кийтън. Толкова много безсмъртни сцени и линии бяха изобразени от Копола и компания в рамките на този филм, че някой, който го гледа за първи път в живота си, изведнъж ще открие толкова много прикрити връзки, направени в други филми и шоу програми, които най-накрая ще изяснят всичко наведнъж. Копола майсторски балансира сцените от семейния живот и отвратителния престъпен бизнес, в който са въвлечени членовете на семейството. Заснет по романа-бестселър на Марио Пузо, този брилянтен филм получи през 1972г. Оскар за най-добър филм.

1.“Кръстникът II“ (1974)

Смятан от мнозина за най-великото продължение за всички времена, Копола продължи легендата за семейство Корлеоне като разумно избра Робърт Де Ниро (който ще спечели награда Оскар за най-добра поддържаща роля), в ролята на младият Вито, а Ал Пачино се завръща, за да управлява престъпният клан, като порастналият и по-умният Майкъл. От 1890-те до 1920-те в малка Италия, до 1960-те в Хавана, “Кръстникът II“ е един красиво реализиран и прострелян портрет на отмъщението, предателството и смяната на властта. По втората част на “Кръстникът” работят голяма част от създателите на първата част, което го прави без съмнение най-доброто продължение на филмова класика, което някога е създавано. Филмът е номиниран за 11 награди Оскар, от които получава 6, включително за най-добър филм (превръщайки го в първото продължение, печелило награда за най-добър филм), най-добър режисьор (единствената за Копола) и най-добър актьор в поддържаща роля (Робърт Де Ниро).